Сбогуване
С б о г у в а н е
Сбогом казвам и си тръгвам,
всичко свърши между нас.
Сбогом казвам и изтръгвам
от сърцето луда страст.
Искам болката да стихне
само с махване с ръка
и душата да отвикне
да се къпе в таз река!
Спомените ме преследват
и не дават ми покой.
Твойте думи в мен отекват,
като сладостен отбой.
Зная, че ще лъжеш вечно
и ще мамиш следващи.
Но за мен ще си далечно,
друг сърцето ще теши!
Не, не искам веч да галя
твойте тяло и ръце
и не искам пак да паля
леденото ти сърце!
Отвращавам се от твойта
наглост и студенина
и проклинам тази майка,
що родила сатана!
Дяволът във теб вселен е
и те тласка да грешиш,
но вината си е в тебе,
цял живот ще го търпиш!
А рогата са от него -
не от твоите жени.
Тях ще си ги носиш вечно,
чак до клети старини!
Ще се мяташ безнадеждно,
за да търсиш нов уют,
ала твърде ще е късно,
прокълнат си да си шут!
Зная, вечно ще ме помниш
и ще страдаш затова,
че не смогна да прогониш
от сърцето гордостта!
Времето ще си минава,
съвестта ще те гризе.
Човек трябва да прощава,
но за мене - вече НЕ!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
. Браво!!!
