natiii (Наташа Басарова)
282 3221
5.01.2008 г., 15:10 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Бели стихове
751 0 5

                                                       С б о г у в а н е

Сбогом казвам и си тръгвам,

всичко свърши между нас.

Сбогом казвам и изтръгвам

от сърцето луда страст.

 

Искам болката да стихне

само с махване с ръка

и душата да отвикне

да се къпе в таз река!

 

Спомените ме преследват

и не дават ми покой.

Твойте думи в мен отекват,

като сладостен отбой.

 

Зная, че ще лъжеш вечно

и ще мамиш следващи.

Но за мен ще си далечно,

друг сърцето ще теши!

 

Не, не искам веч да галя

твойте тяло и ръце

и не искам пак да паля

леденото ти сърце!

 

Отвращавам се от твойта

наглост и студенина

и проклинам тази майка,

що родила сатана!

 

Дяволът във теб вселен е

и те тласка да грешиш,

но вината си е в тебе,

цял живот ще го търпиш!

 

А рогата са от него -

не от твоите жени.

Тях ще си ги носиш вечно,

чак до клети старини!

 

Ще се мяташ безнадеждно,

за да търсиш нов уют,

ала твърде ще е късно,

прокълнат си да си шут!

 

Зная, вечно ще ме помниш

и ще страдаш затова,

че не смогна да прогониш

от сърцето гордостта!

 

Времето ще си минава,

съвестта ще те гризе.

Човек трябва да прощава,

но за мене - вече НЕ!!!

 

 

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??