Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
28.05.2008 г., 15:58 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Друга
1281 0 31
На моето Его

Сбогуваме се,
скъпа моя същност.
Дойде часът.
За истинска раздяла.
Обичах те.
Със всичкото ти мръсно.
Но няма как.
От тебе станах ялов.

С теб oстанах
вакуумен излишък.
Екотът на
тръгващи си стъпки.
Сдавен
във зараждането писък.
Белег.
От изтръгнатите кръпки.

Кръпките,
които ти съшивах
с хладните целувки
суета.
С тебе, същност,
вътрешно изгнивах.
Бях умрял преди да се родя.

Бях една разпадна
криогенност.
Някогашен
оазисен проект.
С теб израснах в глад.
За малко ценност.
Глад за малко обич
без дефект.

Бях една измислена лъжа.
Уж живеех.
Всъщност вегетирах.
Пъклено пълзях
към „любовта”.
Впивах се до смърт.
Паразитирах.

Сам оставам, мое Его.
Сбогом!
Гниещото пъпли.
И нараства.
Исках да съм с тебе.
Но не мога...

Да продължа.
Че кръпките се спраскват.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • познато изживяване, Тома
  • Няма как да стане , но ние ще опитваме.Отново страхотно казано!Досега те бях пропускал някъде из тълпата ,но днес ,изглежда ,ще чета основно теб.
  • Аха, съгласна съм !
  • С тебе, същност,
    вътрешно изгнивах.
    Бях умрял преди да се родя.

    Много ми харесва просто стихат ти е толкова различен индивидуален само напред поздрави
  • Аплодисменти за силния стих!
  • Поздрав,Тома!
    http://www.youtube.com/watch?v=Xlp28Ec04iE&feature=related
  • Направо ме сломи! Много силно.
    Поздрави Тома. Джуди.
  • Никога не е късно да се променим към по- добро. Важното е навреме да го осъзнаем! Аплодирам те, макар че и със старото ти его те харесвах...
  • Страхотно, Тома! Аплодирам те!!!
  • Разбиващо добър стих!!!
    Аплодисменти!!!
  • Не виждам как един неудоволетворен лирически, може да се сбогува с егото, защото сбогуването е породено пак от него...
    Виж, това за кръпките ми хареса. Вярно, по-лесно е да се скъсат те, отколкото нещо здраво.
    Ама какво ли разбирам аз...
    Поздрав!
  • Стихът е страхотен, надявам се да прочета още като него!
  • Мразя сбогуването...но понякога се налага...
    страшно ми хареса този стих...замисли ме...
    с обич, Тома.
  • Много силно, и много нестандартно сбогуване! Страхотно написано!!!
  • Егото е част от същността ни. Трудно би избягал от него, но щом си решил, опитай!Би могъл да го култивираш, да го накараш да ти носи удовлетворение!
    Харесва ми как пишеш!
    Поздрав!
  • По-добре его, отколкото суперего, или ит...
  • Перфектно С удоволствие прочетох!
  • Дам,за съжаление човек трябва да се сбогува с Това,което го убива. Което е тъжно,защото Това не е злонамерено. Наскоро и аз се сбогувах с Това.Дойде Другото.То също убива,но малко по-късно...

    Обичам да чета поезия (сам знаеш колко трудно се намира такава)!Благодаря за доставеното удоволствие
  • Декстър би написал същото за "ядрено-молекулярната сепарация, посредством лазерно-магнитен способ ", на своето его от неговия организъм ... сполучлив епизод...
  • Нещо не разбрах - "сбогом"на егото или...
  • "С теб израснах в глад.
    За малко ценност.
    Глад за малко обич
    без дефект."

    !!!
  • Благодаря на всички!
    И, сбогом.
  • Много ми хареса!!!
  • браво на теб!!!!
  • Тома, винаги е много трудно да скъсаш с Егото, но си заслужава...Приветствам лирическия!
  • пърфект!
    поздравления!
  • Е_а си, колко ме изкефи тоя стих!!!

    Направо ми се спраскаха рецепторите, даже и егото ми се покъта виновно някъде!

    Еваларка, Томич,
    е, и:

    AVE

  • Много харесах!Вълнуваш!!
  • ..."С тебе, същност,
    вътрешно изгнивах.
    Бях умрял преди да се родя."...


    !!!
  • "Глад за малко обич
    без дефект."

    !!!

  • Както обикновено ми е трудно да те коментирам.
    Железен стих!
Предложения
: ??:??