31.03.2008 г., 14:18

Сбогуване

693 0 6
Заминаваш, далече отиваш.
Сърцето се свива в тъга.
Ти мълком сълзите изтриваш
и махваш за сбогом с ръка.

В сърцето си скътах за тебе
най-скъпи, най-нежни слова,
сега ги задавено шепна,
ти тъжно навеждаш глава

и бавно изчезваш във мрака,
край мен който вече пълзи.
Знай, моето сърце ще те чака
и моята любов запази!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Т Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих!Поздрав!
  • ОПРЕДЕЛЕНО ВЪЗДЕЙСТВА И С ЧУВСТВО И С ЛЕКОТАТА НА СТИХОСЛОЖЕНИЕТО.ПИСАНО КАТО УЧЕНИЧКА,НО ОСТАВА ЛИ АКТУАЛНО,ИСКРЕНО,ВЪЗДЕЙСТВАЩО-ОСТАВА!!!ПОЗДРАВИ ВАСИЛЕНА!!!
  • Много благодаря! Писала съм го като ученичка!
  • Поздравления за чудесният стих!
  • Красив стих.
    Хареса ми много! Поздрави

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...