11.03.2005 г., 9:39

Сбогуване

1.5K 0 1

Сбогувам се със светлината.

Сбогувам се с нощното сияние.

Готова съм сега и мога

да си отида днес

без капчица тревога.

Бяла самодива бях в гората -

по девствени пътеки скитах.

Препусках с мустанги в тишината.

С цветя уханни косите си заплитах.

Пъстърва бях във водния поток

Привличаше ме царството подводно,

водата бе за мене  друм широк

и плувах по течението свободно.

В гърдите ми тупти сърце на птица,

кръжаща над земи мечтани.

И вечер като мъничка царица

за миг се спирах със крилца в рани.

Неканен вятър се яви

разроши сплетените ми коси,

пъстървата със стръв подгони

и птицата прободе с остри клони.

Сбогувах се със светлината.

Сбогувах се с нощното сияние.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...