Диагноза: Щастлив
Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал,
той милва бездомните псета.
И в ада и в рая надникнал,
измисля си своя планета.
Там няма ни черно, ни сиво,
ни тръни, ни кръст, ни пирони.
Усмихнат беззъбо, щастливо,
надежда на ъгъла рони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
