Mar 11, 2005, 9:39 AM

Сбогуване 

  Poetry
1031 0 1

Сбогувам се със светлината.

Сбогувам се с нощното сияние.

Готова съм сега и мога

да си отида днес

без капчица тревога.

Бяла самодива бях в гората -

по девствени пътеки скитах.

Препусках с мустанги в тишината.

С цветя уханни косите си заплитах.

Пъстърва бях във водния поток

Привличаше ме царството подводно,

водата бе за мене  друм широк

и плувах по течението свободно.

В гърдите ми тупти сърце на птица,

кръжаща над земи мечтани.

И вечер като мъничка царица

за миг се спирах със крилца в рани.

Неканен вятър се яви

разроши сплетените ми коси,

пъстървата със стръв подгони

и птицата прободе с остри клони.

Сбогувах се със светлината.

Сбогувах се с нощното сияние.

© Милена Захариева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??