16.01.2013 г., 15:09 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Друга
564 0 2

Сбогувах се с илюзиите, влачени

през тъмното на ожаднели истини -

напудрени, колосани и лачени,

във тъжно време тъжно обезсмислени.

 

Мечтите ме преследваха разплакани.

Заплашваха ме криви и озъбени.

Изпуснах всички най-последни влакове.

Сбогувах се с лъжи и остри ръбове.

 

Сбогувах се дори със страховете.

Да, често на невинна се преструвах.

Вината скрих си в чашката на цвете.

И своето разпятие сънувах.

 

Изгубих си гласа от черни крясъци.

Будувах нощем, през деня сънувах.

Градих си кули върху тъжни пясъци.

Но само с любовта не се сбогувах.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??