Сбогуване
Сбогувах се с илюзиите, влачени
през тъмното на ожаднели истини -
напудрени, колосани и лачени,
във тъжно време тъжно обезсмислени.
Мечтите ме преследваха разплакани.
Заплашваха ме криви и озъбени.
Изпуснах всички най-последни влакове.
Сбогувах се с лъжи и остри ръбове.
Сбогувах се дори със страховете.
Да, често на невинна се преструвах.
Вината скрих си в чашката на цвете.
И своето разпятие сънувах.
Изгубих си гласа от черни крясъци.
Будувах нощем, през деня сънувах.
Градих си кули върху тъжни пясъци.
Но само с любовта не се сбогувах.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
