23.03.2010 г., 7:03

Сбогуване

922 0 2

Сбогуване

... Като пясък
изгарят звездите
и примират във
изгрева свой!

Луната плаче!
Изпраща ги
с вълчия вой...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за сетен път!!!
    Трябва да си много влюбен в момента,щом във всеки стих откриваш любовта!
    Радвам се за теб!Поздрави...
  • Звездите пак ще изгреят Цвети!!!небето ще бъде красиво и влюбено.Поздрави и топлинка!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...