14.04.2016 г., 20:20 ч.

Сбогуване с мама 

  Поезия
1125 1 18

 

Погледна ме в очите и ми каза:

– Животът си отива... не остана!

И погледът й сякаш ме преряза...

Не знаех, че сбогуваме се с мама!

 

Така осиротях!... А колко пъти

сбогувам се насън отново с нея!

Не го побира само че умът ми...–

как мога в този сън да заживея!

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??