Погледна ме в очите и ми каза:
– Животът си отива... не остана!
И погледът й сякаш ме преряза...
Не знаех, че сбогуваме се с мама!
Така осиротях!... А колко пъти
сбогувам се насън отново с нея!
Не го побира само че умът ми...–
как мога в този сън да заживея!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados