Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва
вик на самота… Затова те моля!
Вземи си маската животе, тежи ми,
не искам повече да крия своето лице…
Вземи си я… вземи и с нея самотата…
Аз искам просто да живея в светлина.
Самотата е тъй безпощадна и всяка клетка в мене руши.
Шуми в мен като отрова, изгаря ме… боли душата ...