Днес съм малко тъжен аз,
днес е време за раздяла,
казвам сбогом с чужд ми глас,
махвам със ръката вяло.
Днес сбогувам се със свойто аз –
свойто аз от миналия ден,
свойто аз от миналия час,
свойто аз от миналия плен.
Днес забравям всеки блян,
всяка вяра и химера,
казвам сбогом замечтан
и забравям свойто вчера.
Днес не съм, какъвто бях преди,
може би и утре ще съм друг,
друга вяра в моите гърди
ще ме мами с топлия си звук…
Днес съм друг човек, нали?,
утре друг ще бъда също,
от раздялата боли…
на раздяла се прегръщам.
© Раммадан Л.К. Всички права запазени
Поздрав!