Сбъднат сън
Мрачно, мокро, дъжд ръми,
стелят се мъгли навън.
На детето му се спи,
вече време е за сън.
Ляга Мимето да спи
и сънува чуден сън.
Върху старите липи
сняг натрупал е отвън.
Баба Зима с одеяло
къщичките е покрила!
Всичко е красиво, бяло,
меко, нежно, като свила!
На пързалката щастливи
радват се безброй деца,
всички весели, игриви
и с усмихнати лица!...
Слънчев лъч с целувка топла
нежно бузката погали.
Някъде врата се хлопна.
Всички бяха се наспали.
Тя събуди се и ето,
бързо мина по килима
и погледна вън, където
чакаше я Баба Зима.
Николай Димов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Димов Всички права запазени
