Сбъднат сън
Пред камината на топло,
баба приказка чете,
сгушил съм се в нея кротко
и слушам чудни гласове.
От прозореца наднича
малка пухкава снежинка
и с вълшебното езиче,
рисува снежна детелинка.
Дочете приказката баба,
а аз, с провиснало носле ,
през сънищата със наслада,
вървя с разтупкано сърце.
И гората засиява
с безброй коледни елхи,
а Снежанка бяла, бяла,
сред вълшебството блести.
Нещо докосна ми ръката,
стъписах се дори за миг,
гледам долу, до елхата,
зайчето надава вик.
Стиска в лапичките бели,
морков ябълка и зеле,
а до него развеселени,
припкат сърнички и елени.
На рогцата светлини,
сини, розови, червени,
и безброй, безброй звезди,
се посипаха над мене.
Но една звезда сияйна
нашепна ми – стани,
нали жадуваше отдавна,
семейството да се сплоти.
Гледам, усмихнала се мама
и татко за ръка държи,
прегърнаха ме топло двама,
а баба, кръсти се дори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
