24.12.2020 г., 12:51 ч.

Сбъднат сън 

  Поезия » За деца
1076 1 15

Пред камината на топло,

баба приказка чете,

сгушил съм се в нея  кротко

и слушам чудни  гласове.

 

От прозореца наднича

малка пухкава снежинка

и с вълшебното езиче,

рисува снежна детелинка.

 

Дочете приказката баба,

а аз, с провиснало носле ,

през сънищата със наслада,

вървя с разтупкано сърце.

 

И гората засиява

с безброй коледни елхи,

а Снежанка бяла, бяла,

сред вълшебството блести.

 

Нещо докосна ми ръката,

стъписах се дори за миг,

гледам долу, до елхата,

зайчето надава вик.

 

Стиска в лапичките бели, 

морков ябълка и зеле,

а до него развеселени,

припкат сърнички и елени.

 

На рогцата светлини, 

сини, розови, червени,

и безброй, безброй звезди,

се посипаха над мене.

 

Но една звезда сияйна

нашепна ми – стани,

нали жадуваше отдавна,

семейството да се сплоти.

 

Гледам, усмихнала се мама

и татко за ръка държи,

прегърнаха ме топло двама,

а баба, кръсти се дори!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сбъднат сън »

6 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??