Сбъдване
аз пия ласки от очите ти.
Сега и половинката е цяло,
в дланта притиснала сърцето ми.
Полюшват облаците светли
надеждите на птичите криле,
разцъфнали са вече люляците,
омайни под щастливото небе.
Изричат устните ти мойто име
с копнения, изгарящи кръвта,
сънувания шепнат дланите
в косите ми сред сто слънца.
Със многоточията на звездите
една далечна, синя светлина,
зове ни с блясъка в очите
и ни люлей на влюбена вълна.
Посоките сами намират ветровете.
И пурпурът на залеза немее.
Докосването свято на душите
в една звезда красива се светлее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
жалко, че денят има само 24 часа, и умората надвива желанието да изчета любимите си автори!