3 abr 2008, 21:09

Сбъдване 

  Poesía » De amor
625 0 18
Докато ти жадуваш мойто тяло,
аз пия ласки от очите ти.
Сега и половинката е цяло,
в дланта притиснала сърцето ми.
Полюшват облаците светли
надеждите на птичите криле,
разцъфнали са вече люляците,
омайни под щастливото небе.
Изричат устните ти мойто име
с копнения, изгарящи кръвта,
сънувания шепнат дланите
в косите ми сред сто слънца.
Със многоточията на звездите
една далечна,  синя светлина,
зове ни с блясъка в очите
и ни люлей  на влюбена вълна.
Посоките сами намират ветровете.
И пурпурът на залеза немее. 
Докосването свято на душите
в една звезда красива се светлее.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??