Враговете си с достойнство отмини,
за всяко зло нека Бог да им плати,
с лихвите или не това сам да реши,
и никога не забравяй, винаги помни,
макар да казват няма ненаказано добро,
рано или късно се плаща стореното зло.
Когато от коварни зли интриги твоя ден кърви,
не се предавай, пътя си пак напред продължи,
дори кръговрата на живота пелинено да горчи,
от вярата на мечтите си непобедим меч изкови,
с острието му бяло всички черни клопки победи,
и винаги мъдростта на древната поговорка помни,
щастлив е този, който не с молитви, а с дела гради,
и знае, че ново слънце след всеки дъжд блести.
Затова щом дъжд от несбъдване в очите ти вали,
всички прозорци и врати на сърцето си отвори,
за да може щом дъждът спре и слънце заблести,
в него то да се приюти и бял дом там да построи,
за да е светло в най-тъмните и най-тъжни твои дни.
И тогава ново сбъдване в живота твой ще се роди,
ръждивите ти рани и спомени ще погребе завинаги,
ще забравиш черните дъждове и злобните ветрове,
бял изгрев на прага ти усмихнато пак ще заблести,
ще те гледа с чисти ласкави очи и забравил зли беди,
ще си кажеш, колко много мед имало и то до мен почти,
и то точно там, където никой не би предположил дори...
Да, колкото и странно да изглежда, и да ни се струва
понякога без всякаква логика, животът ни неочаквано сам
се подрежда, и разбираме, че за да вкусим от мечтаната
делва мед, било е съвсем малко нужно - да броим до пет...
За да сбъднем щастието, бог дарява всеки с невидими
вълшебни криле, с тях го търсим навсякъде, където си
въобразяваме, че е, дори и там,където всъщност не е.
Но ако искаме да не се разминем завинаги с нашето
мечтано щастие, трябва силно да вярваме,че всеки
един от нас някъде там, незнайно точно къде, го чака
с нетърпение, сгушено в най-тъмния ъгъл, неговото
специално щастие, което тихо ридае самотно и тъжно,
и чака най-накрая неговият притежател да спре до него
и да го разпознае, да го хване за ръката и да му каже:
"Ето ме, тук съм, най-после те намерих, при теб съм,
досега все грешни посоки катерих и във фалшиви
мишени се целих, но отсега нататък ще бъдем с теб
неделими, за грешките много моля прости ми, на места
неправилни до днес все те търсих и безброй илюзии
с твоето име кръстих,но сега вече знам,че точно Ти си Ти
и няма никога да те предам, ще бъдем ден и нощ заедно
от тебе няма да се деля, ти си моята съдба, съжалявам,
че едва сега го осъзнах, търсих те там, където не беше
и адски много болеше, рана до рана сърцето ми кървеше,
но вече прозрях и разбрах, прости, че малко закъснях..."