Сбъркана приказка 2
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били,
че буди се принцесата щастлива,
не ме попита спах ли и дали,
проклето зърно грах не ми убива.
Елиза пак коприва ми набра,
че братята отдавна ги облече.
За себе си плета и съм добра,
а с очилата виждам надалече.
А ризница излезе от това,
което плетох дълги дни и нощи,
котакът с чизми, с поглед прикован,
от хорски недомислици ме пощи.
И приказката – сбъркана и тя,
търпя, търпя... побягна общо взето,
с килимчето пред входната врата,
през девет царства литна, та в десето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
