Чакам роля, както винаги,
заключила си дневника си смело.
И ти май чакаш виното,
за суфльор или пък отело.
Без сцена те надлъгвам до презрение,
смачквам те в удобен стих.
Но отново, без да знаеш, преродена,
се обличаш в нов триптих.
Превръщаш ме в удобна статуя
на низвергнат, неподправен култ.
Дано е само смешно възприятие
на един погрешно луд...