28.07.2009 г., 21:23

Сценарий

996 0 0

Редуват се различни сцени,
там в съзнанието, където всичко е възможно,
като режисьор наблюдавайки ги отстрани,
наслаждавам им се, сякаш били са истински.

Кадър по кадър превъртам отново
сцената с познатите актьори,
всичко изглежда толкова красиво,
независимо зад какви декори.

Но знам, че това са само мечти
и моят сценарий няма да се осъществи,
ала не спира да се прожектира в моя измислен свят,
където всичко придобива друг цвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...