Jul 28, 2009, 9:23 PM

Сценарий

  Poetry » Love
999 0 0

Редуват се различни сцени,
там в съзнанието, където всичко е възможно,
като режисьор наблюдавайки ги отстрани,
наслаждавам им се, сякаш били са истински.

Кадър по кадър превъртам отново
сцената с познатите актьори,
всичко изглежда толкова красиво,
независимо зад какви декори.

Но знам, че това са само мечти
и моят сценарий няма да се осъществи,
ала не спира да се прожектира в моя измислен свят,
където всичко придобива друг цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...