Редуват се различни сцени,
там в съзнанието, където всичко е възможно,
като режисьор наблюдавайки ги отстрани,
наслаждавам им се, сякаш били са истински.
Кадър по кадър превъртам отново
сцената с познатите актьори,
всичко изглежда толкова красиво,
независимо зад какви декори.
Но знам, че това са само мечти
и моят сценарий няма да се осъществи,
ала не спира да се прожектира в моя измислен свят,
където всичко придобива друг цвят.
© Стефани All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
