Сценична буря
Сипкаво и властно,
страстно, много страстно
музика звучи.
Флейтата извива
огнени мотиви,
клавесин тъжи.
С жестове изкусни,
в пудра, с ярки устни –
той е просто шут!
Тя е тъй красива,
хладна, пресметлива –
и избира друг.
Той е ням и бледен,
свежда взор. Последен
танц за вечерта.
Реверанс. Раздяла.
Миг, а вечност цяла!
После – самота.
В рокля ясносиня
грее Коломбина.
Той – безмълвен мим,
в бял костюм и беден...
Друг ú е потребен –
тръгва с Арлекин.
Пред декор безкраен
крее той – в назаем
подарен живот.
Тя – в картонен замък,
със сърце от камък –
с кавалера горд.
Прашна партитура,
а в сърцето – буря.
Чаша с туш, перо...
Без любов, утеха,
ти си само ехо,
клети Пиеро!
7.04.1991 - 9.09.2021
https://www.youtube.com/watch?v=ea3ZLed32-A
https://www.youtube.com/watch?v=GbOyrriyE80
https://www.youtube.com/watch?v=xtac0FxEfmQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
