Счупено на вече сто сърце
Знаеш ли, че съм с разбито сърце?
И когато плачат косите ми,
очите ми тайно си мечтаят...
Самотна чакам с две протегнати ръце
някой да спаси моето разбито сърце.
Знаеш ли, че съм с изгубени мечти?
Търся, но не намирам
истина, която да ми казва, че ти,
Любов,
някъде си там да ме спасиш
и да изтриеш сълзите
от подпухналите ми очи.
В паралелен свят живея, знаеш ли?
В паралелен свят всичко е така топло
и така добро...
Усмихнатото слънце чака
студени устни да сгрее, също и студеното легло,
защото в паралелен свят на моя
чака ме там само добро.
Знаеш ли за счупеното ми на две сърце?
Не. Не знаеш.
И за скритите сълзи в очите ми нехаеш.
Нито си разбрал за самотата, тишината,
дори къде са ми мечтите не си осъзнал.
Но разбитото сърце си трае.
Тихо, кротко си ридае...
И не спира да мечтае...
Не за някой, който с него ще си поиграе,
а за някой, който иска да го залепи, да го запази,
да го спаси
и с цената на живота си за тази цел
истински ще се постарае!
А ти, Нехайнико,
който чакаш някъде там да потанцуваш
върху вече потрошеното ми сърчице,
по-добре иди си, гледай си живота
и моли се
да не се счупи и твоето сърце,
защото тогава не те виждам как ще оцелееш -
как ще продължиш, когато никой няма да дели със теб на две.
Как ще оцелееш като мен
със счупено на вече сто сърце?
(15.03.2010)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Моника Всички права запазени
??