Счупено огледало

27.06.2019 г., 0:38 ч.

Поезия » Философска

586 0 0

Стъкла на парчета,
събирам и редя,
като мънички монети,
опитвам се да ги броя!

Като ситен пясък,
парчетата събирам в моите длани,
в очите ми кристален блясък,
а ръцете ми във кръв обляни!

И животът като огледало,
чупи се и го градиш наново,
но как парченцето да бъде цяло,
време трябва, за да е готово!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Счупено огледало

Свързани произведения

Коментари

Предложения