27.06.2019 г., 0:38 ч.

Счупено огледало 

  Поезия » Философска
693 0 0
Стъкла на парчета,
събирам и редя,
като мънички монети,
опитвам се да ги броя!
Като ситен пясък,
парчетата събирам в моите длани,
в очите ми кристален блясък,
а ръцете ми във кръв обляни!
И животът като огледало,
чупи се и го градиш наново,
но как парченцето да бъде цяло,
време трябва, за да е готово!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??