19.11.2021 г., 13:14

Счупено огледало

704 0 1

Ще те оставя да се удавиш в блатото ми
от несбъднати мечти,
да се потопиш в тъгите ми,
да се нагълташ със жалбите ми,
да се стремиш към светлината,
но да потъваш натежал от собствената си тревога
и тогава, стигнал дъното,

ще изплуваш надут от огорчения,
ще се носиш по течението,
лашкан от примитивни надежди
и ще си друг,
премръзнал, 
скован,
безжизнен,
прероден и не до там,
тогава ще те извадя и ще ти направя изкуствено дишане, 
ще издишам в теб лъжи, а ти ще вдишаш  мен,
ще бъдеш мой образ в счупено огледало
и ще се намразиш.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...