Душата си на дявола продавам
за малко щастие сега.
Душата си в пъкъла аз пращам
да дири любовта, която не намерих досега.
Нещастието е силно,
то взима превес над тялото и над духа.
Нещастието е сляпо -
то не пита ме кога?!
И болката - гъста мъгла,
е обхванала, уви, цялата душа...
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Мъка, щастие, мъка, щастие...
СЛАВИ