Сеч
СЕЧ
Не ме ли познавате! Питам!
Че ми пробутвате тази лъжа,
че мога да бъда възпитан,
че искам в легло да умра!
Не искам да бъда възпитан!
Но мога да бъда ревнив!
Аз мога да удрям с копита!
Аз мога да бъда бодлив!
Аз мога с зъби да разкъсам,
оковите на вашите дни,
с които сами сте се вързали.
Ех, хора... не ви ли боли?!
А гората е толкоз красива,
когато без брадва си ти.
Защото, когато си с брадва,
сечеш само свойте вини!
Първи удар - псуваш на майка!
Втори удар - прехвърчат трески!
Трети удар - ръцете изтръпват,
но сърцето не трепва! Уви!
И така, твойта жалка порода,
на природата удря със яд,
а жена ти със своя любовник,
разплита анахроничния брак.
Пореден удар... и пада дървото...
Ех, да можеш да викнеш "Ура"!
Но не можеш! Защото си беден!
На пари - не! На любов и гора!
Не ме ли познавате?! Питам!
Че ми излизате с тази лъжа,
че гората ми била за изсичане!
Сечете си вашта вина!
Емил Стоянов
09.07.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
