emo2 (Емил Стоянов)
236 750
27.07.2017 г., 14:13 ч.

Сеч 

  Поезия » Друга
581 2 5

СЕЧ

 

Не ме ли познавате! Питам!
Че ми пробутвате тази лъжа,
че мога да бъда възпитан,
че искам в легло да умра!

 

Не искам да бъда възпитан!
Но мога да бъда ревнив!
Аз мога да удрям с копита!
Аз мога да бъда бодлив!

 

Аз мога с зъби да разкъсам,
оковите на вашите дни,
с които сами сте се вързали.
Ех, хора... не ви ли боли?!

 

А гората е толкоз красива,
когато без брадва си ти.
Защото, когато си с брадва,
сечеш само свойте вини!

 

Първи удар - псуваш на майка!
Втори удар - прехвърчат трески!
Трети удар - ръцете изтръпват,
но сърцето не трепва! Уви!

 

И така, твойта жалка порода,
на природата удря със яд,
а жена ти със своя любовник,
разплита анахроничния брак.

 

Пореден удар... и пада дървото...
Ех, да можеш да викнеш "Ура"!
Но не можеш! Защото си беден!
На пари - не! На любов и гора!

 

Не ме ли познавате?! Питам!
Че ми излизате с тази лъжа,
че гората ми била за изсичане!
Сечете си вашта вина!

 

Емил Стоянов
09.07.2017г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??