Сеч

Poetry » Other

721 2 5

СЕЧ

Не ме ли познавате! Питам!
Че ми пробутвате тази лъжа,
че мога да бъда възпитан,
че искам в легло да умра!

Не искам да бъда възпитан!
Но мога да бъда ревнив!
Аз мога да удрям с копита!
Аз мога да бъда бодлив!

Аз мога с зъби да разкъсам,
оковите на вашите дни,
с които сами сте се вързали.
Ех, хора... не ви ли боли?!

А гората е толкоз красива,
когато без брадва си ти.
Защото, когато си с брадва,
сечеш само свойте вини!

Първи удар - псуваш на майка!
Втори удар - прехвърчат трески!
Трети удар - ръцете изтръпват,
но сърцето не трепва! Уви!

И така, твойта жалка порода,
на природата удря със яд,
а жена ти със своя любовник,
разплита анахроничния брак.

Пореден удар... и пада дървото...
Ех, да можеш да викнеш "Ура"!
Но не можеш! Защото си беден!
На пари - не! На любов и гора!

Не ме ли познавате?! Питам!
Че ми излизате с тази лъжа,
че гората ми била за изсичане!
Сечете си вашта вина!

Емил Стоянов
09.07.2017г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Споделям Кети. Поздравления и от мен!

2017-07-28T15:21:43+03:00
Katriona (Кети Рашева)

Поздравявам те, Емо, защото и моето сърце се облива в кръв, като гледам натоварените с дървета камиони....

2017-07-28T08:00:11+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Слагам в любими, но това не трябва да стои в папка! Трябва да е на билбордове!

2017-07-28T04:41:34+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

"И така, твойта жалка порода,
на природата удря със яд"... Комплименти! Ама може да стане още по - хубаво.

2017-07-27T21:37:45+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Емо!!!

2017-07-27T14:56:35+03:00