20.04.2021 г., 8:48 ч.

Седем дни дъжд 

  Поезия
341 5 15

Къде съм тръгнал в този дъжд,

щом даже охлювите бягат,

сред стръкчета набола ръж –

нагазвайки я, тя поляга.

 

Небето плаче седем дни

и седем нощи тихо чака

зората, за да заръми,

докато пак придойде мрака.

 

Земята вече няма дъх,

задавена от кални струи.

На всеки ъгъл дебне стръв

и примки кръвожадно луди

 

от времето – безбожник стар,

незнаещ що е милостиня.

Подгизнал съм – проклет товар,

под който бавно ще загина!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??