Седем дни дъжд
Къде съм тръгнал в този дъжд,
щом даже охлювите бягат,
сред стръкчета набола ръж –
нагазвайки я, тя поляга.
Небето плаче седем дни
и седем нощи тихо чака
зората, за да заръми,
докато пак придойде мрака.
Земята вече няма дъх,
задавена от кални струи.
На всеки ъгъл дебне стръв
и примки кръвожадно луди
от времето – безбожник стар,
незнаещ що е милостиня.
Подгизнал съм – проклет товар,
под който бавно ще загина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
