Седем дявола
Днес ще ти разкажа приказка една,
за седем дявола пълзящи по земята...
Как опорочават душа след душа
и правят всичко, за да угасне в тебе добрината.
Първо идва Похотта,
която се промъква в твоите най-потайни мисли...
От всички най-опасната е тя,
защото с удоволствие отнема твоите сили...
След нея тътреща се идва Лакомия...
Дебела, грозна с вечно натъпкана уста.
Под желанието за още душата ти ще хвърли, да изгние.
И никога не ще излезеш от пропастта.
После да ограби всичко идва Алчност,
за която никога, нищо не стига...
Забравила отдавна за това какво е щедрост,
с пръсти накичени в злато, без жал ще те убива...
Ето го, след тях, пристига Мързел...
Един от нищо неинтересуващ се субект.
Ще те накара да лежиш по цял ден в леглото, като съсел
и накрая се превръщаш в нищо непостигнал човек!
Намръщен, викащ и сърдит - изненадва те Гнева...
Като шамар подпалващ ти внезапно страните.
С болезнена, жестока хватка подчинява ти ума,
и когато стане тихо, вече всички са сърдити...
Изведнъж, ей така, сякаш на шега, за нещо в тебе се поражда Завист...
че някой с нещо повече е надарен от тебе.
След това настъпва бавен край и няма начин от това да се опазиш...
Защото дявола пристига и това, което имаш да ти вземе...
И накрая моя личен демон, от Луцифер бе ми подарен...
Благосклонен бе...и дари ми го със щедрост...
Също каза, че специално подбрал го е за мен...
Така е, приказката ми завършва с Гордост!
за седем дявола пълзящи по земята...
Как опорочават душа след душа
и правят всичко, за да угасне в тебе добрината.
Първо идва Похотта,
която се промъква в твоите най-потайни мисли...
От всички най-опасната е тя,
защото с удоволствие отнема твоите сили...
След нея тътреща се идва Лакомия...
Дебела, грозна с вечно натъпкана уста.
Под желанието за още душата ти ще хвърли, да изгние.
И никога не ще излезеш от пропастта.
После да ограби всичко идва Алчност,
за която никога, нищо не стига...
Забравила отдавна за това какво е щедрост,
с пръсти накичени в злато, без жал ще те убива...
Ето го, след тях, пристига Мързел...
Един от нищо неинтересуващ се субект.
Ще те накара да лежиш по цял ден в леглото, като съсел
и накрая се превръщаш в нищо непостигнал човек!
Намръщен, викащ и сърдит - изненадва те Гнева...
Като шамар подпалващ ти внезапно страните.
С болезнена, жестока хватка подчинява ти ума,
и когато стане тихо, вече всички са сърдити...
Изведнъж, ей така, сякаш на шега, за нещо в тебе се поражда Завист...
че някой с нещо повече е надарен от тебе.
След това настъпва бавен край и няма начин от това да се опазиш...
Защото дявола пристига и това, което имаш да ти вземе...
И накрая моя личен демон, от Луцифер бе ми подарен...
Благосклонен бе...и дари ми го със щедрост...
Също каза, че специално подбрал го е за мен...
Така е, приказката ми завършва с Гордост!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Викторио Всички права запазени
