Седем крачки от една къса уличка
СЕДЕМ КРАЧКИ ОТ ЕДНА КЪСА УЛИЧКА
Ухае на препечен карамел,
косите ми са с цвят на тъмен кестен.
Не се запитах всичко ли си взел
от непредизвестената ми есен.
Пропусна ли разбудения град,
жужащ в бетоновите си зандани?
Ти знаеш – няма връщане назад.
Завърнеш ли се – трябва да останеш –
при първата поникнала слана
по ръбчетата на тревите летни.
Сравняваш ли я с любеща жена –
загадъчна, лъжлива и кокетна?
Тя крие жило в сребърния скреж,
не го е усещаш и разбираш късно,
че нямаш сили повече да спреш
измамата, че с нея ще възкръснеш.
Търговците предлагат бърза смърт
в разпукания ирис на тъгата,
причакват те на всеки кръстопът,
с кесийка, пълна с топли аромати.
Ще завали в неделя – може би,
студът ще стърже с нокти по стъклата.
И мисля си, че най-щастлив си бил,
когато бях напълно непозната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
