Седем пролетни мига
Думите в мен днес устремно напират,
задъхвам се, а те политат устремени.
Без край от сърцето ми за теб извират,
от силата на магична любов родени.
Искам да опиша страстно върху листа
силата на неповторимото ни чувство,
красотата на душата ти пречиста,
да вградя духа ти в изящно изкуство.
Далечна си и някак си недостижима,
но си истинска, магнитно ме привличаш.
Колко е прекрасно, че теб те има.
За мен копнееш, недей да го отричаш.
Заедно туптят сърцата ни в нощта,
да изживеем пролетните седем мига.
Попиват в нас звуците на песента,
това усещане за цял живот ни стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
