Седем вечности както не пях...
И защото вали, взех веселие (само под наем)
в разни смешни истории и в ироничния стих,
крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.
И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър,
чаша греяно вино с канела на мрака налях,
ей го, седнал до мене пак пепел в очите ми мята,
сто лъжи ми разказва... та чак ще повярвам и в тях.
И защото и тя като мен е (за лудата празник)
упорито редува ги - болка и обич, и грях,
тази есен без теб, да си взема гнездата - все празни...
С теб бих пяла, любов... Седем вечности както не пях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ