Седем вечности както не пях...

И защото вали, взех веселие (само под наем)
 в разни смешни истории и в ироничния стих,
 крия болка, любов... с музикантите само го знаем,
да мълчат и да свирят със шепа звезди им платих.

И защото мълчи, или леден пронизва ме вятър,
чаша греяно вино с канела на мрака налях,
ей го, седнал до мене пак пепел в очите ми мята,
сто лъжи ми разказва... та чак ще повярвам и в тях.

И защото и тя като мен е (за лудата празник)
упорито редува ги - болка и обич, и грях,
тази есен без теб, да си взема гнездата - все празни...
С теб бих пяла, любов... Седем вечности както  не пях...