11.12.2008 г., 23:07

Седемнадесетгодишна бях

1.1K 0 2
1. Прекалено много го обичах,
прекалено много го желах
и не исках да разбирам,
че той - не е роден за мен.

2. Опитвах се със ласкав чар
момичешки да го пленя,
да бъда единствената панацея
за мъжката му страдаща душа.

3. Но можех ли със свойте
крехки седемнадесет години
да се преборя с Нея -
коварната, обсебила го без пощада,
несподелена първа истинска
Любов?!

4. О, Господи!
Била съм толкова безпомощна...

5. Подслон и нежност дирих в него
и колкото по-недостъпен и жесток
бе той със мен,
то толкова отчаяна, но смела аз пък бях!

6. Със пълни шепи дарявах го
със свойта обич седемнадесетгодишна.
Най-ценният ми жертвен дар -
за него беше отреден,
но той - не пожела да го запази.

7. Реши, че друг ще бъде
по-достоен пълновластен господар
и не разбра, че аз ще бъда
най-покорната робиня на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога е по-добре чувствата да не раждат стих..
  • на 17 години любовта е много трагична...
    дъщерите ми са на толкова, та зная.
    но чувството не е родило стих.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...