Dec 11, 2008, 11:07 PM

Седемнадесетгодишна бях

  Poetry » Love
1.1K 0 2
1. Прекалено много го обичах,
прекалено много го желах
и не исках да разбирам,
че той - не е роден за мен.

2. Опитвах се със ласкав чар
момичешки да го пленя,
да бъда единствената панацея
за мъжката му страдаща душа.

3. Но можех ли със свойте
крехки седемнадесет години
да се преборя с Нея -
коварната, обсебила го без пощада,
несподелена първа истинска
Любов?!

4. О, Господи!
Била съм толкова безпомощна...

5. Подслон и нежност дирих в него
и колкото по-недостъпен и жесток
бе той със мен,
то толкова отчаяна, но смела аз пък бях!

6. Със пълни шепи дарявах го
със свойта обич седемнадесетгодишна.
Най-ценният ми жертвен дар -
за него беше отреден,
но той - не пожела да го запази.

7. Реши, че друг ще бъде
по-достоен пълновластен господар
и не разбра, че аз ще бъда
най-покорната робиня на света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Comments

Comments

  • понякога е по-добре чувствата да не раждат стих..
  • на 17 години любовта е много трагична...
    дъщерите ми са на толкова, та зная.
    но чувството не е родило стих.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...