silviya_flower (Силвия)
11 27
Dec 11, 2008, 11:07 PM

Седемнадесетгодишна бях 

  Poetry » Love
879 0 2
1. Прекалено много го обичах,
прекалено много го желах
и не исках да разбирам,
че той - не е роден за мен.

2. Опитвах се със ласкав чар
момичешки да го пленя,
да бъда единствената панацея
за мъжката му страдаща душа.

3. Но можех ли със свойте
крехки седемнадесет години
да се преборя с Нея -
коварната, обсебила го без пощада,
несподелена първа истинска
Любов?!

4. О, Господи!
Била съм толкова безпомощна...

5. Подслон и нежност дирих в него
и колкото по-недостъпен и жесток
бе той със мен,
то толкова отчаяна, но смела аз пък бях!

6. Със пълни шепи дарявах го
със свойта обич седемнадесетгодишна.
Най-ценният ми жертвен дар -
за него беше отреден,
но той - не пожела да го запази.

7. Реши, че друг ще бъде
по-достоен пълновластен господар
и не разбра, че аз ще бъда
най-покорната робиня на света.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • понякога е по-добре чувствата да не раждат стих..
  • на 17 години любовта е много трагична...
    дъщерите ми са на толкова, та зная.
    но чувството не е родило стих.
Random works
: ??:??