Седя на хълма, залезите гледам
СЕДЯ НА ХЪЛМА, ЗАЛЕЗИТЕ ГЛЕДАМ
... навярно е от залеза на хълма – а може би? – от идещата нощ,
душата ми със обич се изпълва, ще спя като детенце в звезден кош,
ще влезе пак във стаята ми мама, ще ми се скара, че не съм се мил,
във топличката бархетна пижама – лилав като магарешки бодил,
на селфи с фотоапаратче "Смяна"
във старото семейно паспарту,
със скришното фенерче под юргана ще си чета отново "Винету",
и пак ще съм момчето от басейна, изплувало ви 200 метра бруст,
с надеждата, че нявга ще се рейна на стих пред вас, издуман наизуст,
сантиментален ставам напоследък, простете ми, натрупах сто лета.
Седя на хълма. Залезите гледам.
И с обич си отивам от света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
