6.01.2009 г., 16:31

Сега

762 0 3

Сега загубих своя път в нощта,
но ако не успея да го извървя,
аз знам, ще дойде краят на света,
а аз съм сам, сам в моя объркан свят,
в света на своите мечти
и да, нищо няма  да е като преди.

Щастлива ли си ти сега?
От теб не ми остана и сълза,
как искам да съм с теб сега,
но отново пак идва залеза,
който ни разделя от години,
затова  те моля, помогни ми!

Виж, сега умирам в самота
и боря се с неизвестността,
искам да изгоня надеждата,
която се крие така тайно в мен,
не искам, но истината е, че още ме страх,
че всичко между нас ще се превърне в прах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илия Кузев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...