30.01.2014 г., 18:14

Сега

621 0 0

Искам те такъв, сега,

моля те, не се променяй!

Защото знам, че за беда

ще бъдеш друг след време.

Няма да го има този огън,

който мен ме кара да горя.

Ще ми се иска да те гоня,

но не знам дали ще продължа.

Тръпчинките в усмивката ти избледняват

без да съм могла да се наситя.

Страстите започват да догарят,

а не искам да вървя сама по пътя.

Искам те такъв, сега,

моля те не се променяй!

Оставиш ли ме тук сама,

не знам каква ще бъда аз след време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Н Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...