Jan 30, 2014, 6:14 PM

Сега

  Poetry » Love
620 0 0

Искам те такъв, сега,

моля те, не се променяй!

Защото знам, че за беда

ще бъдеш друг след време.

Няма да го има този огън,

който мен ме кара да горя.

Ще ми се иска да те гоня,

но не знам дали ще продължа.

Тръпчинките в усмивката ти избледняват

без да съм могла да се наситя.

Страстите започват да догарят,

а не искам да вървя сама по пътя.

Искам те такъв, сега,

моля те не се променяй!

Оставиш ли ме тук сама,

не знам каква ще бъда аз след време.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Н All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...