Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
23.12.2011 г., 11:24 ч.

Сега 

  Поезия » Друга
820 0 11

Смирявам се, смалявам се, въздишам.

Тревожа с думи простата действителност.

Сънувам странни сънища. И пиша.

Мълча на глас. Споделям се.

Невинно

снегът навява право във душата ми.

Белея тихо. Чакам да се съмне.

Забравям за изгубеното в мрака

и сянката ми бавно става тънка.

Смирявам се,

побирам се в сърцето,

изгубвам всеки порив за себичност.

Светът се вглежда в себе си.

И свети

в очакването да се заобича.

Сега съм дом. И коледно сияние,

и глътка обич във деня на ближните.

Сребристата душа на пожелание,

в което всеки вижда своя истина.

Сега не липсвам никому.

Намирам се

в ранимата надежда за доверие.

Сега съм дар за себе си,

побирам се

във пламъка на свещ за Бъдни вечер.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??