23.12.2011 г., 11:24

Сега

1.1K 0 11

Смирявам се, смалявам се, въздишам.

Тревожа с думи простата действителност.

Сънувам странни сънища. И пиша.

Мълча на глас. Споделям се.

Невинно

снегът навява право във душата ми.

Белея тихо. Чакам да се съмне.

Забравям за изгубеното в мрака

и сянката ми бавно става тънка.

Смирявам се,

побирам се в сърцето,

изгубвам всеки порив за себичност.

Светът се вглежда в себе си.

И свети

в очакването да се заобича.

Сега съм дом. И коледно сияние,

и глътка обич във деня на ближните.

Сребристата душа на пожелание,

в което всеки вижда своя истина.

Сега не липсвам никому.

Намирам се

в ранимата надежда за доверие.

Сега съм дар за себе си,

побирам се

във пламъка на свещ за Бъдни вечер.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...