Сега
Смирявам се, смалявам се, въздишам.
Тревожа с думи простата действителност.
Сънувам странни сънища. И пиша.
Мълча на глас. Споделям се.
Невинно
снегът навява право във душата ми.
Белея тихо. Чакам да се съмне.
Забравям за изгубеното в мрака
и сянката ми бавно става тънка.
Смирявам се,
побирам се в сърцето,
изгубвам всеки порив за себичност.
Светът се вглежда в себе си.
И свети
в очакването да се заобича.
Сега съм дом. И коледно сияние,
и глътка обич във деня на ближните.
Сребристата душа на пожелание,
в което всеки вижда своя истина.
Сега не липсвам никому.
Намирам се
в ранимата надежда за доверие.
Сега съм дар за себе си,
побирам се
във пламъка на свещ за Бъдни вечер.
© Бистра Малинова All rights reserved.
