сега е късно за любов
Не идвай, рано е за теб.
Не си научил синьото летене още.
А късно вече е за мен.
Замръзнах да те чакам във обичане.
Поиска страст, която те плени.
Но не поиска обич. Нямаше ли място
в забързаните твои дни...
та спомена за мен скъта на тясно.
Забрави ме, в един стар стих
и с листа на есенност ме припокри.
А преди пролетния дъжд
изплаках се и в мен се заледи.
Студуваха ръцете ми,
жадували в съня си ласки.
Измръзнаха крилете ми,
а истинско летене не са виждали...
Сега е късно за любов,
а за раздяла бяхме подранили.
Не вярвам, че във друг живот
ще срещнем туй, което сме пропуснали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
