сега е късно за любов
Не идвай, рано е за теб.
Не си научил синьото летене още.
А късно вече е за мен.
Замръзнах да те чакам във обичане.
Поиска страст, която те плени.
Но не поиска обич. Нямаше ли място
в забързаните твои дни...
та спомена за мен скъта на тясно.
Забрави ме, в един стар стих
и с листа на есенност ме припокри.
А преди пролетния дъжд
изплаках се и в мен се заледи.
Студуваха ръцете ми,
жадували в съня си ласки.
Измръзнаха крилете ми,
а истинско летене не са виждали...
Сега е късно за любов,
а за раздяла бяхме подранили.
Не вярвам, че във друг живот
ще срещнем туй, което сме пропуснали.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
