Загубих усмивката от своето лице,
ти пък открадна моето сърце.
Не попита и в ума ми се настани,
по този начин неволно ме нарани.
Всеки някога е бил наранен,
но тази болка е непоносима за мен.
Без теб всяка част се разпада,
а душата ми крещи за пощада.
Но кой ли я чува? Ти си жесток,
тъмен, мрачен, моят Бог.
Дявол – в живота ми се настанил,
и клетницата от обич подлудил. ...