Сега Луната прави се на скромна
Сатенени чаршафи - жива скука.
И купчинка дантели - примка сякаш.
И ароматна свещ свенливо пука...
Ти мен ли, друга някоя ли чакаш?
И виното студено е и бяло,
пиянството ти трезво е отдавна.
Подпряното на скрина огледало,
забравило е. Толкова безславно!
Ръцете ти би трябвало да помнят,
извитата от страст милувка жарка.
Сега Луната прави се на скромна,
но знаем, че е стара вретенарка,
Размятала косите си сребристи,
гадаеше ни нощем - по тревите...
И бяхме млади искрени и чисти,
а тази нощ - все скрито и покрито...
А любовта ни не е остаряла,
ела навън, захласват се щурците,
а утре, там, където е изтляла,
купчинка пепел, вятър ще замита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
