Сега си вече укротен
- Ела ми тука… ще се пръсна,
защо ме подценяваш?!
На котката главата ще откъсна,
затуй, че тъй ме разиграваш…
Сега те питам нещо лесно
с яростно пробляскващо око -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът първи е: ”Какво?”
Добре… Така… Твърдиш, че си такава,
но аз да изясня съм длъжен,
а проблемът стар остава
и това ме прави тъжен…
Какви ги дрънкаш жено, тука?
Бесен съм, нали ме виждаш?
Мамка му, не ти и пука,
но с мълчанието си ме обиждаш?!
Сега те питам нещо лесно
с яростно пробляскващо око -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът втори е:”Защо?”
Кажи какво от мен очакваш,
защо ме правиш многословен -
умееш, мамка му, да ме прецакваш:
ще ти задам въпрос основен!
Сега те питам нещо лесно,
превърнах се в истински глупак -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът трети ми е: ”Как?”
- Дърдориш все: ”Какво? Защо? И как?”
устата ти не спира приказки да бълва,
а аз съм в твоите обятия пак
и страст в душата ми покълва…
Сега си вече укротен,
устата ти въпроси не твърди,
а пулсът ти е ускорен
и нежно галиш моите гърди.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-Ела ми тука...че съм бясна.
Защо ми казваш:Гъска?
В леглото ти не, ще се вясна,
даже да се пръсна.
На лесният въпрос:"какво"
отвръщам кратко,ясно:
Видели са те със Марго
в ситуация -натясно.
Гледам в яростното ти око,
че нещо май не ти е ясно
и на вторият въпрос "защо"
отвръщам също бясно.
Къркал си токайско до зори
и зестрата си ми заложил,
затуй сега на-две,на-три...
багажа в куфара ти сложих.
На въпроса трети "как"
с жест ти отговарям,
който е последен знак,
че вратата ти показвам.
-
С тебе правиме дуети-
усмихнати, цъфтящи в младост,
достойни и за другите поети,
защото носят много радост.
Но аз не правя обобщения
за всичките мъже или жени,
защото те ми носят притеснения,
че тъй се крият и вини.
Привет! -
Жена е тя - с магия запленява -
със поглед само, дума или жест,
мъжът е мъж - сърцето затуптява,
копнеейки за нея тук и днес!
А щом тъй нежна страст ги завладее,
във плен невидимо красив изгарят,
вълшебството във тях сега живее -
мечтите си за обич покоряват...
Отново поздрав!
-
А тя го чака мълчаливо,
готова в апогея му да го срази,
отхвърля негатива приветливо,
защото двамата не са врази.
Владее тя изкуство прагматично-
наказа го:"Какво си мислиш ти?"
но с нежно чувство - еротично
на пръста си го пак върти. -
Мъжът фучи в недоумение,
душата се терзае от съмнение...
Въпрос един след друг сърцето му задава,
без отговор... уви... в мълчание остава.
Но щом в любовната прегръдка се намери
и търсещ поглед в женските очи той впери,
за миг един гневът се укротява...
в блаженството на ласки се стопява...
Поздрав! -
Е, да де, но виж го колко е кротък на финала...
-
Познавам един, който си въобразява такова нещо, а то е само защото цяла дузина жени го въртят и му дават, наред с всичко друго и самозаблудата...
-
Много ярост лъха от стиховете!
-
А мъжете могат ли да "въртят жените на пръста си"?!
Поздравления, Валери.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
задържам те в леглото
и няма да допусна зноя
да изчезне от окото!