Сега си вече укротен
- Ела ми тука… ще се пръсна,
защо ме подценяваш?!
На котката главата ще откъсна,
затуй, че тъй ме разиграваш…
Сега те питам нещо лесно
с яростно пробляскващо око -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът първи е: ”Какво?”
Добре… Така… Твърдиш, че си такава,
но аз да изясня съм длъжен,
а проблемът стар остава
и това ме прави тъжен…
Какви ги дрънкаш жено, тука?
Бесен съм, нали ме виждаш?
Мамка му, не ти и пука,
но с мълчанието си ме обиждаш?!
Сега те питам нещо лесно
с яростно пробляскващо око -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът втори е:”Защо?”
Кажи какво от мен очакваш,
защо ме правиш многословен -
умееш, мамка му, да ме прецакваш:
ще ти задам въпрос основен!
Сега те питам нещо лесно,
превърнах се в истински глупак -
не ми отвръщай също бесно:
въпросът трети ми е: ”Как?”
- Дърдориш все: ”Какво? Защо? И как?”
устата ти не спира приказки да бълва,
а аз съм в твоите обятия пак
и страст в душата ми покълва…
Сега си вече укротен,
устата ти въпроси не твърди,
а пулсът ти е ускорен
и нежно галиш моите гърди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
