| Не спирай | |
| вятъра да гониш | |
| и все на път да си! | |
| Не казвай - нямам | |
| и не мога! | |
| Каквото и да значи - | |
| обречен ще си ти. | |
| Сълзите преглътни | |
| и усмихни се! | |
| След дъжд отново | |
| слънцето блести. | |
| Бори се за всяка |
|
| глътка въздух, | |
| усетена с душата! | |
| Тогава... ще си ти, | |
| усетил свободата. | |
| ... Сега върви… | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
